Криптовалутите в търговския оборот: актив, залог, фалит

Криптоактивите вече трайно напуснаха „сивата зона" на теорията и влязоха в реалната търговска и съдебна практика. От 30 декември 2024 г. в целия Европейски съюз се прилага Регламент (ЕС) 2023/1114 относно пазарите на криптоактиви (MiCA), а от 8 юли 2025 г. у нас действа и Законът за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), обнародван в ДВ, бр. 54 от 4 юли 2025 г., който въвежда лицензионен режим и надзор от Комисията за финансов надзор и БНБ. Регулаторната рамка обаче отговаря само на част от въпросите. Може ли криптовалутата да служи като обезпечение по търговска сделка? Какъв договор сключвате, когато престацията е в биткойн? И какво се случва с криптопортфейла на длъжника, когато той изпадне в несъстоятелност? Настоящата статия разглежда именно тези практически въпроси.

Основни положения: какво е криптоактивът за правото

Според MiCA криптоактивът е цифрово представяне на стойност или на права, което може да се прехвърля и съхранява електронно чрез технология на децентрализиран регистър (блокчейн) или подобна технология. Регламентът разграничава три основни категории:

• токени, обезпечени с активи (ART) — стремят се да поддържат стабилна стойност чрез привързване към друга стойност или права;
• токени за електронни пари (EMT) — привързани към една официална валута;
• други криптоактиви — остатъчната категория, в която попадат и най-разпространените криптовалути като биткойн и етер.

За търговската практика са важни няколко изходни положения:

• Криптовалутата не е законно платежно средство — никой кредитор не е длъжен да приеме плащане в криптоактиви, освен ако изрично се е съгласил на това.
• Криптовалутата не е вещ в класическия смисъл — тя няма материален субстрат, поради което вещноправните институти (владение, собственост, реален залог) се прилагат към нея трудно и по аналогия.
• Тя обаче безспорно е имуществено право с парична оценка — част е от имуществото на притежателя си, може да се прехвърля, наследява, дели и върху нея може да се насочва принудително изпълнение.
• MiCA и ЗПКА уреждат публичноправния режим (лицензиране, надзор, защита на инвеститорите), но не и гражданскоправния — въпросите за собствеността, обезпеченията и изпълнението остават подчинени на общите правила на националното право.

Още от решението на Съда на ЕС по дело C-264/14 Hedqvist е прието, че виртуалните валути функционират като договорно платежно средство — страните могат валидно да се съгласят да разменят стоки и услуги срещу тях, а обмяната на криптовалута срещу официална валута е освободена от ДДС доставка. У нас НАП последователно третира доходите от продажба на виртуални валути като облагаеми, което само потвърждава, че за държавата криптото е пълноценен икономически актив.

Криптовалутата като актив по търговски сделки

Няма пречка търговци да уговарят престации в криптоактиви — практиката вече познава плащане на цена по договор за продажба в биткойн, уреждане на насрещни задължения чрез прехвърляне на токени и дори възнаграждения за услуги в криптовалута. При структурирането на такива сделки обаче трябва да се държи сметка за няколко особености:

• Волатилността налага изрична уговорка за курса на преизчисляване — към кой момент и по кой пазарен източник се определя стойността на токена (сключване на договора, падеж, реално изпълнение).
• Индивидуализацията на престацията — договорът трябва да посочва точния вид и количество на криптоактива (например 1,5 BTC, а не „криптовалута на стойност X евро"), както и адреса на портфейла за изпълнение.
• Моментът на изпълнение — при блокчейн трансакциите е препоръчително да се уговори, че задължението се счита изпълнено при потвърждаване на трансакцията в мрежата, а не при нареждането ѝ.
• Регулаторният статус на насрещната страна — когато контрагентът предоставя услуги по обмяна, попечителство или търговия с криптоактиви по занятие, от 1 юли 2026 г. той трябва да притежава лиценз като доставчик на услуги за криптоактиви (CASP). Дотогава действаше преходният режим по ЗПКА, който позволяваше на лицата, вписани в стария регистър по Закона за мерките срещу изпирането на пари към НАП, да продължат дейността си без лиценз. Днес проверката дали доставчикът е лицензиран — в списъците, поддържани от Комисията за финансов надзор — е задължителен елемент от дължимата грижа на всеки търговец.

Дискусионен остава въпросът за апорта на криптоактиви в капитала на търговско дружество. Доколкото непаричната вноска по Търговския закон изисква прехвърлимо имуществено право с парична оценка, определена от три вещи лица, по-новото разбиране допуска такава вноска, но практиката по вписванията все още не е еднозначна. Ако обмисляте подобна структура, потърсете предварителна консултация по корпоративно право, за да избегнете отказ от вписване.

Може ли криптовалутата да бъде обезпечение?

Тук българското право показва най-осезаемото си изоставане от икономическата реалност. Класическите обезпечителни институти са мислени за вещи и вземания, а криптоактивът не е нито едното, нито другото в чист вид.

Реалният залог по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) предполага предаване на заложената вещ на кредитора. Технически еквивалент би било прехвърлянето на токените в портфейл, контролиран от кредитора, или предаването на частния ключ. Подобна конструкция работи икономически, но правната ѝ квалификация е несигурна — щом криптоактивът не е вещ, спорно е дали изобщо възниква заложно право с привилегия при принудително изпълнение.

Особеният залог е още по-проблематичен. Чл. 4 от Закона за особените залози (ЗОЗ) изброява изчерпателно какво може да се залага: движими вещи, машини и съоръжения, вземания, безналични ценни книжа, дружествени дялове, права върху индустриална собственост, търговски предприятия, съвкупности и др. Криптоактивите не фигурират в този списък — следователно директен особен залог върху биткойн не може да бъде учреден и вписан в Централния регистър на особените залози.

Практиката компенсира с няколко работещи заместващи конструкции:

• Залог на вземане — когато криптоактивите се държат при лицензиран доставчик на попечителски услуги, клиентът има вземане срещу него за връщането им. Това вземане е напълно годен предмет както на залог по ЗЗД, така и на особен залог по чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗОЗ. Това е и най-сигурният път за кредитора днес.
• Обезпечително (фидуциарно) прехвърляне — длъжникът прехвърля токените на кредитора със задължение за обратно прехвърляне при погасяване на дълга. Конструкцията е допустима при свободата на договаряне, но носи риск от преквалификация и не дава на кредитора привилегия при конкуренция с други кредитори.
• Ескроу решения — токените се блокират при трето лице (лицензиран custodian) или чрез multisig портфейл, при който трансакцията изисква подпис и на двете страни, съчетано с ясна договорна рамка кога кредиторът получава достъп.
• Залог на дялове или на търговско предприятие на дружеството, което държи криптоактивите — косвено, но вписуемо и противопоставимо обезпечение.

Заслужава внимание и специалната норма на чл. 13 ЗПКА: върху резерва от активи, поддържан от издател на токени, обезпечени с активи, не се допуска принудително изпълнение за задължения на самия издател. Законодателят изрично защитава държателите на такива токени — знак, че обезпечителната функция на криптоактивите вече се урежда точково и у нас.

Правна квалификация на договорите с предмет криптоактиви

Как ще се квалифицира договорът определя кои правила се прилагат при неизпълнение — затова въпросът съвсем не е академичен:

• Продажба на криптоактиви срещу пари — формално продажбата по ЗЗД и Търговския закон има за предмет вещи и права. Преобладаващото разбиране е, че се касае за ненаименован договор, към който правилата за продажбата се прилагат съответно — включително отговорността за неизпълнение и развалянето по чл. 87 ЗЗД.
• Размяна на стока или услуга срещу криптовалута — престацията в крипто не е „цена" в тесния смисъл (цената се уговаря в пари), затова договорът клони към замяна или отново към ненаименован договор. Практическото значение: при спор съдът ще търси действителната обща воля на страните, а добре написаният договор я доказва.
• Заем на криптовалута — токените са родово определени и заместими по естеството си, затова съдилищата прилагат по аналогия режима на заема за потребление по чл. 240 ЗЗД: връща се същото количество токени от същия вид, а при невъзможност — паричната им равностойност. Българските съдилища вече са разглеждали искове за връщане на криптовалута, включително по правилата за неоснователното обогатяване по чл. 55 ЗЗД, когато престацията е дадена без валидно основание.
• Договори за попечителство и обмяна — след MiCA и ЗПКА те са регулирани услуги със задължително минимално съдържание, изисквания за информация към клиента и отговорност на доставчика, включително за загуба на криптоактиви при попечителство.

Общият знаменател: колкото по-прецизно договорът описва престацията, курса, момента на изпълнение и последиците от неизпълнение, толкова по-малко пространство остава за квалификационни спорове. Именно затова изготвянето на такива договори е работа за специалист по търговско право.

Принудително изпълнение върху криптоактиви

Гражданският процесуален кодекс (ГПК) не съдържа специални правила за криптоактивите, но общото начало е ясно: изпълнението може да се насочи върху всяко секвестируемо имуществено право на длъжника. На практика се очертават два съществено различни сценария:

• Криптоактиви при лицензиран доставчик (борса, custodian) — съдебният изпълнител налага запор по правилата за запор на вземания, като уведомява доставчика като трето задължено лице. След получаване на запорното съобщение доставчикът е длъжен да блокира достъпа на длъжника и да не допуска разпореждания, а длъжникът, който въпреки запора прехвърли токените, рискува и наказателна отговорност. Списъкът на лицензираните доставчици при КФН на практика играе ролята, която банковият регистър играе при запорите на сметки.
• Самостоятелно съхранение (self-custody) — когато единствено длъжникът знае частния ключ, изпълнението опира до неговото съдействие. Съдебният изпълнител може да издирва носители на ключа при опис, но ако длъжникът не съдейства, практическите пречки често са непреодолими. Именно затова за кредиторите е критично да съберат информация за криптоактивите на длъжника преди да пристъпят към изпълнение — включително чрез договорни клаузи за деклариране на портфейли още при сключването на сделката.

След изземване или запор осребряването се извършва чрез продажба по реда на ГПК, като получената сума служи за удовлетворяване на взискателя. Екипът ни съдейства на кредитори в такива производства в рамките на услугите по събиране на вземания и уреждане на спорове.

Криптоактивите при несъстоятелност

Когато търговец с криптопортфейл изпадне в несъстоятелност, се прилагат общите правила на част четвърта от Търговския закон, но със специфични усложнения:

• Масата на несъстоятелността по чл. 614 ТЗ обхваща всички имуществени права на длъжника към датата на решението за откриване на производството, както и придобитите след това. Криптоактивите безспорно попадат в нея.
• Издирването е най-слабото звено — синдикът зависи от съдействието на длъжника и от следите в счетоводството, банковите извлечения и кореспонденцията с борси. Длъжникът е длъжен да предостави информация за имуществото си, а укриването на криптоактиви може да ангажира и личната отговорност на управителя.
• Оценката и осребряването се затрудняват от волатилността — стойността на портфейла може да се промени драстично между откриването на производството и продажбата. Синдикът следва да действа бързо и да документира пазарната цена към всеки релевантен момент.
• Отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ важат с пълна сила и за криптотрансакции — прехвърлянето на токени към свързани лица в подозрителния период преди фалита подлежи на атакуване, макар проследяването по блокчейна да изисква специализирана експертиза.
• Обезпечените кредитори запазват привилегиите си само ако обезпечението е валидно учредено — още една причина обезпечителната конструкция (залог на вземане, фидуциарен трансфер, ескроу) да бъде избрана внимателно още при договарянето.

Практически съвети преди да договаряте с криптоактиви

Опитът от първите съдебни дела у нас позволява да се откроят грешките, които струват най-скъпо:

• Не приемайте криптоактив като обезпечение, без да сте наясно, че директен особен залог върху него не може да се впише — структурирайте обезпечението през вземане срещу лицензиран custodian или през дялове на дружеството-държател.
• Винаги уговаряйте писмено вида и количеството токени, портфейлите за изпълнение, момента на изпълнение и механизма за преизчисляване при волатилност.
• Проверявайте в списъците на КФН дали контрагентът ви е лицензиран доставчик — след 1 юли 2026 г. работата с нелицензиран доставчик е самостоятелен правен и репутационен риск.
• Включвайте клаузи за деклариране на криптопортфейлите на длъжника и за съдействие при изпълнение — те многократно повишават шансовете за реално събиране на вземането.
• При спор действайте бързо: обезпечителните мерки върху криптоактиви са ефективни само докато активите не са прехвърлени към self-custody портфейл или извън юрисдикцията.

Криптоактивите вече са пълноценна част от търговския оборот, но правната им обвивка все още се сглобява в движение. Комбинацията от директно приложимия MiCA, новия ЗПКА и класическите институти на ЗЗД, ЗОЗ, ГПК и Търговския закон изисква внимателно договаряне днес, за да не се окажете утре кредитор с икономически ценен, но юридически недосегаем актив.