Личен фалит в България: кой може да иска несъстоятелност и при какви условия

Последна актуализация: 4.08.2026 г.

Законът за несъстоятелност на физическите лица (обн. ДВ, бр. 54 от 4 юли 2025 г.) въведе за пръв път у нас процедура, познатата в практиката като „личен фалит“ — възможност физическо лице, затънало в дългове, да поиска от съда едно общо производство, в което задълженията му към всички кредитори да бъдат уредени, а при изпълнение на определени условия — и частично или изцяло опростени. Преди приемането на закона подобна възможност съществуваше единствено за търговци по реда на Търговския закон; обикновените граждани нямаха законов път да излязат от трайна свръхзадлъжнялост.

По-долу обясняваме за кого важи законът, кога сте „неплатежоспособни“ в неговия смисъл, какво е „недобросъвестност“ на длъжника, какви документи се изискват и кои задължения не се опрощават никога — а в края отговаряме и на най-практичния въпрос: как реално се подава молба сега, след като регистърът вече работи.

За кого не се прилага законът

Законът урежда личния фалит само на граждани, които са затънали в дългове като частни лица — не като предприемачи. Той изрично не важи, когато задълженията произтичат от стопанска дейност, и затова остава неприложим за:

• Еднолични търговци — когато дълговете са свързани с търговската им дейност;
• Предприемачи, упражняващи стопанска дейност по занятие;
• Занаятчии и лица със свободни професии (адвокати, нотариуси, архитекти, частни съдебни изпълнители и др.) — за дълговете, обвързани с практиката им.

За тези категории несъстоятелността остава уредена отделно, в Търговския закон. Ако сте физическо лице, но същевременно отговаряте на условията и по двата закона, прилага се Търговският закон.

Кога сте „неплатежоспособни“ по смисъла на закона

За да задействате процедурата, трябва кумулативно да изпълнявате две условия:

• Продължителност: повече от 12 месеца не сте в състояние да платите, изцяло или частично, едно или повече изискуеми парични задължения.
• Минимален размер на дълга: общата сума на задълженията надхвърля 10 минимални работни заплати за страната. При минимална работна заплата за 2026 г. от 1213 лв. (620,20 евро) прагът е около 12 130 лв. (≈ 6202 евро) — стойност, която расте всяка година заедно с минималната заплата, затова е добре прагът да се проверява актуално при всеки конкретен случай, а не да се приема за фиксирано число.

Кой се счита за „недобросъвестен“ длъжник

Законът е писан да защитава хора, изпаднали в тежко положение по независещи от тях причини — болест, съкращение, икономическа криза — а не да служи за бягство от отговорност. Затова съдът отказва откриване на производство, ако длъжникът:

• Финансови престъпления: осъждан е за злоупотреба на доверие или за престъпление срещу кредиторите, финансовата, данъчната или осигурителната система (освен ако е реабилитиран);
• Отказ от труд: работоспособен е, но без основателна причина не е работил и не е генерирал доходи през последната година преди подаване на молбата;
• Скрити доходи в миналото: през последните 3 години е нарушил задължението си да декларира доходи или имущество;
• Подаряване на имущество: безвъзмездно се е разпоредил с имущество на значителна стойност през последните 3 години (включително учредил ипотека или залог за чужд дълг);
• Неразумни и луксозни заеми: през последните 3 години е поел заем или е купил стоки/услуги на изплащане, несвързани с основните жизнени нужди на семейството му и явно несъответстващи на доходите му;
• Неизгодни сделки: разпоредил се е с имущество при условия, при които даденото значително надвишава полученото насреща;
• Лъжа пред институциите: представил е пред съда или синдика неверни, непълни или неистински данни за своето имущество и доходи, или не е обявил придобито ново имущество;
• Саботаж на процеса: умишлено е препятствал проверката, описа или опазването на имуществото му от съда или синдика;
• Нарушаване на планове: не е изпълнил одобрен погасителен план или извънсъдебно споразумение без обективна причина;
• Смяна на адрес: сменил е адреса си по време на делото, без да уведоми съда или синдика в 7-дневен срок;
• Сделки с близки и роднини: през последните 2 години се е разпоредил с имущество на значителна стойност в полза на свързано лице (роднина, съдружник) с цел да увреди кредиторите си.

Важни дефиниции по закона: Имущество „със значителна стойност“ е такова, чиято стойност към момента на сделката надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца. „Явно несъобразено задължение“ е дълг, чието обслужване прави невъзможно посрещането на основните жизнени нужди (храна, подслон, здраве) на длъжника и семейството му.

Какви документи са нужни за подаване на молбата

Молбата се подава пред районния съд по настоящия адрес на длъжника. Към нея задължително се прилагат:

• декларация по образец, утвърден от министъра на правосъдието, включваща семейно положение, потвърждение за добросъвестност, пълен опис на имуществото (вкл. съпружеска имуществена общност) и доходите за последната година, списък на всички кредитори с размер и падеж на задълженията, справка за висящи дела срещу длъжника и списък на плащанията над една минимална работна заплата за последните 12 месеца;
• документи, удостоверяващи декларираните обстоятелства — нотариални актове, трудови договори, кредитни договори и др.;
• извлечения от всички банкови сметки и доставчици на платежни услуги на длъжника;
• личен план за погасяване — предложение в какъв срок и по какъв начин длъжникът смята да удовлетвори кредиторите си;
• доказателство за уведомяване на НАП по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
• документ за платена държавна такса (съдът може да освободи длъжника от нея при доказана липса на средства, но не и от текущите разноски по делото, например за синдик).

Какво се случва, ако съдът открие производството

Когато съдът установи, че условията са изпълнени, той едновременно обявява неплатежоспособността, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечителни мерки и назначава синдик. Оттам нататък длъжникът губи правото сам да управлява и да се разпорежда с имуществото си — то влиза в т.нар. маса на несъстоятелността. Несеквестируемото имущество (по правилата на Гражданския процесуален кодекс) остава извън масата, а длъжникът продължава да получава средства за издръжка на себе си и семейството си в рамките на несеквестируемия доход.

Кредиторите разполагат с 3-месечен срок от обявяване на решението, за да предявят вземанията си писмено пред съда, след което синдикът съставя списък на приетите вземания. Длъжникът или всеки кредитор може писмено да оспори включването или невключването на конкретно вземане в 14-дневен срок от обявяването на списъка. Едва след одобряването му съдът пристъпва към разглеждане на план за погасяване, ако такъв е предложен.

Ако в рамките на производството бъде приет и утвърден план за погасяване, той може да предвижда разсрочване, отсрочване или частично/пълно опрощаване на задълженията за срок до три години. Ако план не бъде приет или утвърден, длъжникът се обявява в несъстоятелност и имуществото му от масата се осребрява от синдика — обикновено чрез продажба — за да се удовлетворят кредиторите по предвидения в закона ред на привилегии: първо обезпечените вземания, после разноските по самото производство, издръжка, публични задължения и едва накрая — необезпечените вземания на останалите кредитори.

Регистърът вече е в експлоатация — молбите вече се приемат

Тук стигаме до най-важния практически въпрос, който дълго остана неизяснен. На 3 август 2026 г. Агенцията по вписванията официално въведе в експлоатация Регистъра по несъстоятелност на физическите лица — първия изцяло автоматизиран регистър на институцията, изграден с финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Министърът на правосъдието издаде заповед за въвеждането му в експлоатация, с което законът за личния фалит вече може да се прилага на практика.

Това означава, че физическите лица вече могат реално да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност — вече не само да се подготвят, а да действат. Регистърът е достъпен през Единния портал за заявяване на електронни административни услуги на Агенцията по вписванията (ЕПЗЕУ), през който:

• синдиците подават актовете и обстоятелствата по делата в производството;
• гражданите и институциите могат да правят публични справки по партидата на длъжника и да получават удостоверения за вписаните обстоятелства;
• държавните такси за административните услуги са в диапазон от 5,62 до 10,23 евро.

Важно е да се уточни каква точно е ролята на регистъра: самата молба за откриване на производство продължава да се подава по общия ред — до районния съд по настоящия адрес на длъжника, с всички документи, изброени по-горе. Регистърът осигурява вписването, обявяването и публичността на вече образуваното производство (включително единна електронна партида за всеки длъжник), а не замества подаването на молбата пред съда.

Тъй като добросъвестен длъжник има право да обяви личен фалит само веднъж в живота си, преценката дали и кога да подадете молба заслужава внимателен, предварителен анализ на конкретния случай, а не бързане.

Кои дългове не се опрощават никога

Дори при успешно приключило производство, личният фалит не заличава всички задължения. Извън обхвата на опрощаването остават:

• обезпечени дългове — доколкото ипотеката или залогът не са изцяло използвани за покриване на вземането;
• глоби, наложени от държавни или общински органи;
• обезщетения за непозволено увреждане — например при пътнотранспортно произшествие или причинена щета по невнимание;
• законна издръжка — на деца, бивш съпруг или родители;
• нови задължения, възникнали след датата на решението за откриване на производството.

Важно уточнение за поръчителите: опрощаването на дълга на длъжника по никакъв начин не освобождава неговите поръчители, гаранти или солидарно отговорни лица, нито трети лица, учредили обезпечение за неговия дълг — кредиторите запазват пълното право да търсят остатъка от тях, включително да се удовлетворят от заложени от трети лица имоти.

Как да подходите към своя случай

Всеки случай на свръхзадлъжнялост е различен — съчетанието от вид на дълговете, наличие на обезпечения, семейно и имуществено положение определя дали личният фалит е подходящото решение или е по-добре да се търси извънсъдебно споразумение с кредиторите, което невинаги изисква чакане на съдебна процедура. Преценката изисква внимателен анализ на конкретните факти спрямо условията на закона.