Вземане от фирма длъжник: как кредиторът да го събере

Когато едно дружество не плати в срок на друго, отношенията между тях се уреждат от общите правила на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и от специалните търговскоправни норми на Търговския закон (ТЗ). Тази комбинация дава на кредитора набор от извънсъдебни и съдебни способи за събиране на вземания – от обикновена покана за плащане до принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител или искане за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Изборът на подходящ способ зависи от размера на дълга, наличието на писмени доказателства и финансовото състояние на длъжника.

Основни положения

Когато страните не са уговорили друго, паричното задължение между търговци по търговска сделка трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или друга покана за плащане. Дори при изрична уговорка между страните, срокът за плащане не може да надхвърля 60 календарни дни, а когато длъжник е възложител по обществена поръчка – 30 дни, освен в изрично предвидените изключения. Това правило произтича от чл. 303а ТЗ, въведен с транспонирането на Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавянето на плащанията по търговски сделки.

При забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, независимо дали кредиторът е претърпял действителна вреда – чл. 86 ЗЗД. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. От 1 януари 2026 г., след въвеждането на еврото, формулата се промени съществено: вместо досегашния основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта, законната лихва вече се изчислява като лихвения процент на Европейската централна банка по основните операции по рефинансиране плюс 8 процентни пункта, актуализирани двукратно годишно – на 1 януари и на 1 юли. Промяната е приета с постановление на Министерския съвет, обнародвано в Държавен вестник, бр. 115 от 30.12.2025 г.

Вземанията не са дължими безсрочно. Общата погасителна давност е 5 години (чл. 110 ЗЗД), но за вземания за лихви и други периодични плащания давността е само 3 години (чл. 111 ЗЗД). От 2021 г. действа и абсолютна 10-годишна давност по чл. 112 ЗЗД, която не може да бъде спирана или прекъсвана извън изрично предвидените в закона случаи. Затова забавянето на действия по събиране на вземането крие реален риск кредиторът да изгуби възможността да го претендира принудително.

Извънсъдебни способи за събиране на вземането

Преди да се стигне до съд, на разположение на кредитора стоят няколко по-бързи и по-евтини варианта.

• Покана за доброволно изпълнение – писмено искане до длъжника с конкретен срок за плащане. Освен практическия ефект, поканата често е и правно необходима, за да постави длъжника в забава, ако падежът не е изрично уговорен.
• Преговори и разсрочване – споразумение за погасителен план, обезпечено с допълнителни гаранции (запис на заповед, поръчителство), е често по-изгодно от съдебен спор с несигурен и неплатежоспособен длъжник.
• Прихващане (компенсация) – ако кредиторът има и насрещно задължение към длъжника, двете вземания могат да се погасят до размера на по-малкото чрез изявление за прихващане по чл. 103–104 ЗЗД, без да е необходимо плащане в брой.
• Цесия – продажба или прехвърляне на вземането на трето лице (фактор, колекторска фирма) срещу незабавно плащане на договорена сума, по реда на чл. 99 ЗЗД. Това е удобен начин кредиторът веднага да си върне част от средствата, прехвърляйки риска и тежестта по събирането другиму.
• Факторинг – специализирана форма на цесия, при която факторинговото дружество финансира кредитора авансово срещу вземания по фактури, обичайно с регрес или без регрес към продавача.

Съдебни способи за принудително събиране

Когато извънсъдебните опити не дадат резултат, законът предлага две основни процедури.

Заповедно производство

За безспорни по своя характер парични вземания българското право предвижда облекчена и бърза процедура – заповедното производство по чл. 410 и чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). При заявление по чл. 410 ГПК не е необходимо да се представят доказателства за вземането – съдът издава заповед за изпълнение въз основа на самото твърдение на кредитора. Ако кредиторът разполага с фактура с подпис, извлечение от счетоводни книги или друг документ по изчерпателния списък в чл. 417 ГПК, той може да поиска заповед за незабавно изпълнение, която позволява директно снабдяване с изпълнителен лист, преди длъжникът изобщо да е възразил.

Ако длъжникът не подаде писмено възражение в законоустановения срок, заповедта влиза в сила и служи като изпълнително основание. При подадено възражение спорът преминава в обикновено исково производство, в което кредиторът трябва да докаже вземането си по общия ред.

Изпълнително производство

След снабдяване с изпълнителен лист (или влязла в сила заповед за изпълнение) кредиторът може да възложи събирането на дълга на частен или държавен съдебен изпълнител. На разположение на изпълнителя стоят редица принудителни мерки:

• запор на банкови сметки на длъжника;
• запор на вземания на длъжника от трети лица (например негови собствени клиенти);
• запор на дружествени дялове и на търговското предприятие като цяло;
• опис и публична продан на движимо и недвижимо имущество.

Изпълнителното производство е скъпо за бавния длъжник – таксите и лихвите продължават да се натрупват, а информацията за образувано изпълнително дело е видима за бъдещи контрагенти при проверка на длъжника.

Обезпечение на иска

Когато кредиторът се опасява, че до приключване на делото длъжникът ще се опита да прехвърли или укрие имуществото си, ГПК позволява обезпечение на иска още преди или успоредно с подаването му – чрез запор на банкови сметки или движимо имущество, или чрез възбрана върху недвижим имот на длъжника. Поискването на обезпечителна мярка изисква убедителна обоснованост на иска и обикновено внасяне на гаранция, определена от съда, но дава на кредитора реална възможност вземането да бъде покрито от конкретно имущество, вместо да чака изхода от дълъг процес с риск длъжникът междувременно да остане без активи.

Когато длъжникът е неплатежоспособен – производство по несъстоятелност

Ако длъжникът системно не плаща не само на конкретния кредитор, а на множество свои контрагенти, по-ефективен инструмент може да е искането за откриване на производство по несъстоятелност по реда на ТЗ. Основанията са две:

• неплатежоспособност (чл. 608 ТЗ) – когато търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение, свързано с дейността му; законът въвежда необорима презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията;
• свръхзадълженост (чл. 607а ТЗ) – специално основание, приложимо само за капиталови търговски дружества (ООД, АД, КДА), когато имуществото на дружеството не е достатъчно да покрие паричните му задължения.

Молба за откриване на производство по несъстоятелност може да подаде самият длъжник, кредитор по търговска сделка, Националната агенция за приходите, както и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" за неизплатени трудови възнаграждения. Откриването на производството поставя всички кредитори в обща процедура по осребряване на имуществото на длъжника и удовлетворяването им по предвидения в закона ред на привилегии – процес, при който индивидуалните изпълнителни производства по правило се спират.

Наказателна отговорност на управителя – чл. 227б НК

Извън гражданскоправните способи, Наказателният кодекс (НК) предвижда и наказателна санкция за търговец, който системно прикрива своята неплатежоспособност, вместо да поиска открито производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 227б, ал. 1 НК търговец, изпаднал в неплатежоспособност, който в 30-дневен срок от спирането на плащанията не заяви това състояние пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. Със същото наказание по ал. 2 отговарят и лицата, които управляват и представляват длъжника – управителите на ООД, изпълнителните директори на АД или представляващите кооперация – ако в същия 30-дневен срок не са поискали от съда откриване на производство по несъстоятелност, както и прокуристът по ал. 3, ако не е изпълнил аналогично задължение.

Това е престъпление от общ характер, което не изисква частна тъжба – всяко лице, включително кредитор, който разполага с данни, че длъжникът е спрял плащанията си и управителите бездействат, може да подаде сигнал (жалба) до съответната районна прокуратура. Прокуратурата е длъжна да извърши проверка и при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление – да образува досъдебно производство. Сигналът не замества и не гарантира събирането на самото вземане, но в практиката често се използва като допълнителен лост за натиск върху недобросъвестен длъжник, особено когато управителите умишлено отлагат обявяването на несъстоятелност, за да продължат да трупат задължения към нови контрагенти.

Превантивни обезпечения за бъдещи вземания

Най-сигурният начин да се избегне дълъг и несигурен процес по събиране е вземането да бъде обезпечено още при сключването на сделката.

• Особен залог върху търговското предприятие, вземания, стоки или движимо имущество на длъжника, учреден по Закона за особените залози (ЗОЗ) и вписан в Централния регистър на особените залози. Поредността на удовлетворяване на заложните кредитори се определя от поредността на вписване, затова навременната регистрация е от ключово значение.
• Ипотека върху недвижим имот на длъжника – класическо вещно обезпечение с предимство при удовлетворяване от стойността на имота.
• Банкова гаранция или авал по запис на заповед от трето платежоспособно лице – дават на кредитора бърз и сравнително безспорен изпълнителен титул при неплащане.
• Предварителна проверка на контрагента чрез публичните регистри – Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Централния регистър на особените залози и публичните списъци на НАП за лица с неуредени публични задължения. Регулярният мониторинг на финансовото състояние на постоянен контрагент позволява навременна реакция, преди задължението да стане несъбираемо.

Практически съвети и чести грешки

• Не отлагайте действията до изтичане на давността. Тригодишният давностен срок за лихви изтича бързо и при дългогодишно бездействие кредиторът губи право да претендира натрупаните лихви, дори главницата да остане дължима.
• Пазете писмени доказателства – подписани фактури, приемо-предавателни протоколи, кореспонденция и потвърждения на доставка. Именно тези документи определят дали кредиторът може да премине направо към заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, вместо да чака изхода от обикновено исково производство.
• Изпращайте покана за плащане своевременно и с обратна разписка или по електронна поща с потвърждение за получаване – това е едновременно доказателство за поставяне в забава и предпоставка за начисляване на лихва от по-ранна дата.
• Преценявайте реалистично платежоспособността на длъжника, преди да инвестирате в скъпо и продължително съдебно производство – проверка в Търговския регистър за вече образувани изпълнителни дела или прекратени производства е по-евтина от загубен по същество спор срещу несъстоятелен длъжник.
• Обмислете обезпечение за всяка нова, по-голяма сделка, особено с контрагент без установена кредитна история – особеният залог и банковата гаранция струват малко в сравнение с риска от несъбираемо вземане.

Грамотното управление на междуфирмената задлъжнялост съчетава превенция (договорни клаузи, обезпечения, проверка на контрагента) с решителни и навременни действия при вече възникнала забава. Колкото по-рано кредиторът потърси правна помощ за конкретния случай, толкова по-голям е шансът вземането да бъде събрано изцяло, а не само частично – или въобще да не бъде събрано поради изтекла давност или открита несъстоятелност на длъжника.