Нов закон за наследството 2026: какво се променя

Министерството на правосъдието предлага пакет от промени в наследственото и нотариалното право, насочен основно срещу имотните измами: нов ред за обявяване на саморъчни завещания с възможност за възражение, по-строга обстоятелствена проверка за придобиване на собственост по давност, нови изисквания към пълномощните за имоти и разширени задължения на нотариуса. Проектът е в обществено обсъждане до 21 септември 2026 г. и все още може да бъде изменен, но вече очертава посоката, в която ще се движи защитата на собствениците и наследниците.

На 21 август 2026 г. Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за наследството, придружен с промени в Гражданския процесуален кодекс, Семейния кодекс, Закона за задълженията и договорите, Закона за собствеността и Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Основната цел е ограничаване на имотните измами чрез по-строг ред за обявяване на саморъчни завещания, за придобиване на собственост по давност и за съставяне на пълномощни за разпореждане с имоти. Срокът за становища по проекта е до 21 септември 2026 г., след което текстовете могат да бъдат допълнително променени преди приемането им.

За кого е важно и защо се появява точно сега

Пакетът е изготвен от работна група с представители на Нотариалната камара, Висшия адвокатски съвет, Върховния касационен съд и прокуратурата, а поводът е ясно назован в мотивите: зачестили имотни измами, извършени чрез неистински саморъчни завещания, констативни нотариални актове въз основа на лъжливи свидетелски показания и широко формулирани пълномощни. Според годишния доклад на Прокуратурата на Република България за дейността ѝ през 2025 г. регистрираните документни престъпления нарастват от 2535 през 2023 г. до 2805 през 2025 г., а само от началото на 2025 г. Софийската районна прокуратура работи по над 60 сигнала за имотни измами, по 33 от които вече има образувани досъдебни производства.

Проектът засяга практически всеки, който очаква наследство, притежава саморъчно завещание, планира да състави пълномощно за разпореждане с имот или възнамерява да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Ето какво реално се променя.

Нов ред за обявяване на саморъчни завещания

Днес, по силата на Закона за наследството, всеки, у когото се намира саморъчно завещание, е длъжен да поиска обявяването му от нотариус веднага след узнаване за смъртта на завещателя. Действащата уредба обаче не предвижда наследниците по закон да бъдат уведомявани предварително, нито механизъм те да оспорят автентичността на завещанието, преди да бъде издаден препис. Именно тази празнина е използвана многократно за присвояване на имоти чрез неистински завещания.

Законопроектът въвежда разграничение според начина, по който завещанието е достигнало до нотариуса:

• Когато завещателят го предаде лично на нотариуса, нотариусът отбелязва в протокол изричното изявление на завещателя, че пликът съдържа неговото завещание. Това създава допълнителна гаранция за произхода на документа.
• Когато завещанието е предадено от друго лице, нотариусът публикува съобщение за обявяването на интернет страницата на Нотариалната камара. В едномесечен срок всяко лице с правен интерес може да се запознае със завещанието и да възрази срещу неговата истинност. При постъпило възражение спорът се решава по исков ред, а заверен препис се издава едва след като възражението отпадне или съдебното решение влезе в сила.

Слабост, която засега остава открита в проекта: публикуването на сайта на Нотариалната камара е формална публичност, но не гарантира, че конкретен наследник реално ще узнае за завещанието, защото липсва изрично персонално уведомяване на известните наследници по закон.

Централизирана информационна система за завещанията

Проектът предвижда данните за обявените и нотариалните завещания, както и за отмяната им, да се въвеждат в информационна система, поддържана от Нотариалната камара. Справки в нея ще могат да се правят само след откриване на наследството, което е логична защита на волята на завещателя приживе.

Полезността на регистъра ще зависи от доработки, които проектът засега не урежда достатъчно: кой точно има право на справка, как се доказва откриването на наследството, как се коригират грешни или непълни данни, какъв е статусът на отменени или унищожени завещания и как се осигурява защитата на личните данни в системата.

Специална защита при завещания в полза на персонал на институции

Въвежда се ново основание за нищожност: завещателно разпореждане, направено от лице, което се намира в лечебно заведение или в заведение за резидентна грижа за възрастни хора, в полза на ръководител, служител или свързано с тях лице, ще бъде нищожно. Изключение остава само за съпруг или роднина на завещателя в определена от закона степен. Аналогична забрана се въвежда и за дарения чрез изменение в Закона за задълженията и договорите.

Целта е разбираема, защото институционалната среда създава реална възможност за влияние върху уязвими хора. Проблемът е, че нищожността не позволява преценка на конкретния случай: разпореждането ще е недействително дори когато е направено напълно свободно и информирано, например в полза на дългогодишен близък служител извън законовия кръг на роднините. Допълнително предизвикателство е, че понятията „служител“ и „свързано лице“ все още не са ясно дефинирани, което създава риск от неравно прилагане и от заобикаляне чрез формално несвързано лице.

По-строга процедура за придобиване на собственост по давност

Едно от най-значимите изменения засяга чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс, който урежда издаването на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Действащата разпоредба позволява собственик без документ за правото си да се снабди с нотариален акт, като нотариусът разпита трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството, по възможност съседи на имота.

Законопроектът добавя няколко нови изисквания:

• нотариусът ще събира не само свидетелски показания, но и писмени доказателства за периода и характера на владението;
• ще може да се изисква лично явяване на молителя и декларация за истинността на изложените обстоятелства;
• кметът ще трябва да провери настоящия адрес на свидетелите и да мотивира избора им, когато не са съседи на имота;
• започването на процедурата ще се обявява публично на интернет страницата и на таблото за обяви на общината, района или кметството;
• разпитът на свидетелите ще може да се извърши не по-рано от 30 дни след обявяването.

Мярката пряко адресира проблема с констативни актове, издадени въз основа на лъжливи свидетелски показания, и дава на заинтересованите лица реален шанс да научат за процедурата и да възразят навреме. Цената е по-бавна и по-скъпа процедура, защото не всеки реален владелец разполага със съседи, наблюдавали имота в продължение на десетилетия, особено в градска среда или вилни зони с честа смяна на обитателите. Съществува и риск общините, които нямат еднакъв административен капацитет, да се превърнат в затруднение по веригата.

Проектът предвижда и възможност за вписване на по-стари документи за собственост, които към момента на издаването им не са подлежали на вписване. Става дума най-вече за договори и актове за държавна или общинска собственост. Това ще спести на много собственици необходимостта да се снабдяват с констативен нотариален акт единствено заради вписването.

Новият институт на довереното лице

Чрез изменение в Семейния кодекс се въвежда възможност дееспособно лице доброволно да ограничи собствената си възможност да извършва определени разпоредителни действия или да поема определени задължения без съгласието на посочено от него доверено лице. Ограничението трябва да бъде конкретно, да се извърши с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието и да бъде вписано в съответния регистър и в електронния личен регистрационен картон. Действие, извършено без необходимото съгласие, ще бъде унищожаемо.

Идеята зад тази конструкция е разбираема: тя предлага междинен механизъм за хора, които се чувстват уязвими, но не желаят да бъдат поставени под пълно запрещение. Правната конструкция обаче все още не е напълно изяснена: не е решено дали става дума за ограничаване на дееспособността, за договорно самоограничение или за специален вид недействителност, нито как ще бъдат защитени добросъвестни трети лица, които не са могли да узнаят за вписаното ограничение.

Нови изисквания към пълномощните за имоти

Практически една от най-осезаемите промени за собствениците на имоти е новото изискване пълномощното за разпореждане с вещно право върху недвижим имот да съдържа описание на имота и вида на разпоредителната сделка. Нотариусът ще трябва да прочете пълномощното на глас, да разясни съдържанието и правното му действие и да отбележи изрично извършването на тези действия.

Мярката цели да ограничи риска упълномощителят да не разбира, че предоставя възможност за продажба, дарение или учредяване на вещни права върху свой имот. Именно това е типична схема при широко формулирани общи пълномощни. Остава открит въпросът кога описанието на имота се счита за „достатъчно“ индивидуализирано, както и как ще се процедира при пълномощни за бъдещи или все още неопределени сделки.

Разширени задължения на нотариуса

Промените в Закона за нотариусите и нотариалната дейност разширяват изрично задълженията на нотариуса: да изяснява волята и фактическото положение на страните, да задава конкретни въпроси, да проверява дали те разбират действието и последиците на сделката, да прави справки в службата по вписванията за актуалния собственик, да разяснява тежестите и ограниченията върху имота на приобретателя и да проверява пълномощното в информационната система, включително дали то е оттеглено.

Резултатът вероятно ще бъде по-дълга и по-документирана всяка рискова сделка, повече откази и повече изисквани документи. Това е цена, която проектът приема съзнателно в замяна на по-сигурен граждански оборот.

Ще постигне ли проектът целите си

Предложените мерки могат реално да затруднят използването на неистински саморъчни завещания, да ограничат злоупотребите с общи пълномощни и да направят обстоятелствените проверки по-прозрачни и по-трудни за манипулиране. Те обаче няма да отстранят напълно риска от имотни измами, защото на практика измамите рядко разчитат само на един способ. Обичайно комбинират подправени документи, подвеждане, злоупотреба с представителство и последващи прехвърляния на подставени лица.

Обратната страна на по-строгия формализъм е реална: по-бавни и по-скъпи законни сделки, по-голямо натоварване за граждани, живеещи извън страната или в отдалечени населени места, и вероятност за неравномерно прилагане на новите правила, докато не се натрупа единна нотариална и съдебна практика.

Какво да следите, докато тече общественото обсъждане

Срокът за становища по законопроекта е до 21 септември 2026 г., а текстовете могат да бъдат съществено допълнени преди окончателното им приемане. Дотогава е разумно:

• ако имате съставено саморъчно завещание, да проверите къде точно се съхранява и дали лицата, на които разчитате, знаят за неговото съществуване;
• ако планирате пълномощно за разпореждане с имот, да изчакате по възможност по-ясната регламентация или да го съставите максимално конкретно и към момента;
• ако сте в процес на снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, да съберете колкото се може повече писмени доказателства за владението отсега, а не само свидетелски показания;
• да следите официалното публикуване на приетите текстове в Държавен вестник, тъй като преходните разпоредби ще определят от кога точно новите правила ще се прилагат за вече започнати производства.

Ако имате въпроси, свързани с наследствено дело, съставяне на завещание или пълномощно, или сделка с недвижим имот, свържете се с нас. Консултираме конкретния Ви случай съобразно действащата към момента уредба, а при нужда следим и промените в законопроекта.