Работа на граждани от трети страни в България

Недостигът на квалифицирани и сезонни кадри се превърна в траен риск за растежа на българската икономика. Само през 2024 г. Агенцията по заетостта е съгласувала 10 403 молби за достъп до пазара на труда на граждани на трети страни – всеки четвърти кандидат идва от Киргизстан, следван от Узбекистан и Непал. В опит да отговорят на тези нужди законодателят и изпълнителната власт променят миграционната рамка почти ежегодно, а през юни 2025 г. Народното събрание дори създаде напълно нова категория – дългосрочна виза за дигитални номади.

1. Правната структура – четири основни закона

• Законът за чужденците в Република България (ЗЧРБ) урежда видовете визи и разрешения за пребиваване.
• Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) описва условията за достъп до пазара на труда.
• Кодексът на труда (КТ) съдържа специални правила за работа от разстояние, приложими и към чужденците.
• Подзаконовите актове конкретизират документи, срокове и такси.

Тези текстове действат заедно и определят различни „коридори“ – от висококвалифицираната EU Blue Card до облекчената сезонна регистрация.

2. EU Blue Card – премиум коридорът за висококвалифицирани кадри

Висококвалифицираните специалисти – софтуерни инженери, лекари, архитекти – продължават да влизат най-често чрез „Синя карта на ЕС“. Българското право ограничава трудовата мобилност през първите две години:

„През първите две години на висококвалифицирана заетост притежателят на „Синя карта на ЕС“ може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена картата, само на територията на Република България. За срока по ал. 1 притежателят … може да смени работодателя си само при условията на чл. 33к.“
чл. 33н, ал. 1–2 ЗЧРБ, изм. ДВ бр. 21/2021, в сила от 01.06.2021 г.

След изтичането на двегодишния период смяната на работодател става значително по-лека – подава се уведомление, без да се започва нова пълна процедура. Прагът на заплащане остава 1,5 × средната брутна заплата (2 609 лв. за 2023 г.; очаква се актуализация за 2024 г.). Картата се издава за срок до четири години и води към дългосрочно пребиваване след петата.

3. „Класическото“ общо разрешение за работа

Когато позицията е средноквалифицирана, но липсват местни кандидати, се кандидатства за общо разрешение. Законът е категоричен:

„Разрешението за работа на лицата по чл. 40, ал. 2, т. 1 се издава за срок до 12 месеца.“
чл. 41, ал. 1 ЗТМТМ

При подновяване Агенцията по заетостта следи дали длъжността, мястото и възнаграждението остават непроменени; всяка „тиха“ корекция води до отнемане:

„Разрешението по чл. 40, ал. 1 се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато...контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на работника - гражданин на трета държава, не съответства на посочените в разрешението длъжност, място на работа, работодател или лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава.“
чл. 43, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ

4. Вътрешнокорпоративен трансфер (ICT)

Многонационалните компании често трансферират мениджъри или ключови експерти в българския си офис. ЗЧРБ предвижда, че разрешението може да бъде „удължено до максимум три години“ за ръководители и специалисти.

5. Дигиталната номадска виза – съвсем ново попълнение

На 19 юни 2025 г. парламентът окончателно прие поправки, включващи „дългосрочно пребиваване за дистанционни работници, наети от чуждестранен работодател“. Очакваният подзаконов акт ще изисква доход, равен на 200 % от минималната заплата, здравна застраховка и договор за наем или собственост на жилище. Визата ще дава до 24 месеца пребиваване, но няма да позволява трудов договор с български работодател.

6. Работа от разстояние – задълженията според КТ

Поправките от април 2024 г. в Кодекса на труда изискват реална защита на дистанционните служители:

„Работодателят е длъжен да предприема мерки, за да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение, че работните места за извършване на работа от разстояние отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в актовете по прилагането му.“
чл. 107к, ал. 3 КТ

Адресът на домашния офис на чужденеца трябва да бъде деклариран пред МВР заедно с документите за пребиваване.

7. Сезонната заетост – най-бързият вход за туризма и земеделието

Българското право предлага два „коридора“ за краткосрочно наемане на граждани на трети държави в пиковите месеци. И двата са замислени за сектори, където търсенето на работна ръка нараства рязко – селско, горско и рибно стопанство и хотелиерство и ресторантьорство. Законът определя сезонната работа като такава, която „зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината, при което нуждата от работна ръка е значително по-голяма“.

7.1 Коридорът „до 90 дни“ – регистрация + (ако трябва) виза

• Двойно условие. Чл. 24л ЗЧРБ изисква, първо, работникът да има краткосрочна виза С за сезонна работа, когато националността му я налага, и, второ, работодателят да подаде декларация за регистрация на заетостта в Агенцията по заетостта.
• Срок и такса. Декларацията се разглежда за около 10 календарни дни и не се събира държавна такса.
• Старт на работа. Наемането може да започне едва след изпълнение и на двете условия. При визово-освободени граждани това означава фактически веднага след одобрената регистрация; при всички други – след получаването на визата в консулството.

Нарушение – например започване на работа преди виза или регистрация – се наказва с глоба до 10 000 лв. и временно блокиране на достъпа на фирмата до нови сезонни работници.

7.2 Коридорът „90 дни – 9 месеца“ – разрешение за сезонен работник

Когато кампанията продължава по-дълго, работодателят преминава към режима на чл. 24к ЗЧРБ. Трудовият договор трябва да е поне 90 дни и максимум девет месеца в рамките на всеки 12-месечен период.

Процедурата е съвместна:

• първо, Агенцията по заетостта издава решение по чл. 7, ал. 3 ЗТМТМ (срок – 15 дни);
• после МВР финализира разрешението и виза D (още до 15 дни).

Държавната такса е 100 лв., а след пристигането чужденецът получава биометрична карта „сезонен работник“. Разрешението може да се удължи еднократно до изчерпване на деветмесечния лимит.

7.3 Секторно ограничение и дефиниция

ЗТМТМ насочва сезонната схема само към „селско, горско и рибно стопанство“ и „хотелиерство и ресторантьорство“; извън тях Агенцията по заетостта не приема декларации. Допълнителната разпоредба (§ 1, т. 18) подчертава, че дейността трябва да е тясно обвързана с годишния цикъл.

7.4 Задължения на работодателя

• Социални гаранции. Фирмата поема двупосочния билет, жилището и здравната застраховка на работника; тези разходи не може да се удържат от възнаграждението.
• Квота. Сезонните наемания броят към общата квота „20 % (или 35 % за МСП) граждани от трети страни“ по чл. 7, ал. 1 ЗТМТМ.
• Контрол. Промяна в длъжност или място на работа без нова регистрация води до отнемане на достъпа и глоба до 15 000 лв.

7.5 Хронология на процедурата

1. Договор – подписва се с клауза „влиза в сила след регистрация/разрешение“.
2. Подаване – декларация във варианта до 90 дни; заявление-образец във варианта 90 – 9 месеца.
3. Решение – 10 дни (кратък режим) или 15 + 15 дни (дълъг режим) за АЗ и МВР общо.
4. Виза – С (краткосрочна) или D (дългосрочна) според режима.
5. Карта – при дългия режим МВР издава карта „сезонен работник“ след биометрия.

Обичайно целият процес приключва в рамките на един месец при коректни документи. След изтичане на деветмесечния максимум работникът напуска страната и може да бъде нает отново след тримесечно прекъсване (чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗТМТМ).

7.6 Рисковете, ако „прескочите“ правилата

• Старт без регистрация или виза – глоба до 10 000 лв. (чл. 76 ЗЧРБ) и блокирана квота.
• Удържане на транспорт или наем от заплатата – глоба до 15 000 лв. и забрана за наемане на чужденци за 12 месеца (чл. 72 ЗТМТМ).

Спазването на процедурата не е формалност – то е цената за законен, предвидим и повторяем достъп до работна сила в най-натоварените сезони.

8. Отговорности, които не бива да пренебрегвате

• Срокове – подновяването започва 60 дни преди изтичане; пропуск блокира достъпа до квотата за нови чужденци за една година.
• Валутен риск – заплата под законовия праг след курсова разлика води до отказ или отнемане.
• Адрес на дистанционна работа – липсата на декларация по чл. 107к КТ до МВР може да струва 15 000 лв.

9. Как можем да съдействаме?

Нашата кантора предлага пълен цикъл услуги – от стратегическа оценка и избор на подходящ коридор, през изготвяне на договор и заявления до процесуално представителство пред Агенцията по заетостта и дирекция „Миграция“. За корпоративни клиенти поддържаме абонаментно наблюдение на законодателните промени и автоматично ви предупреждаваме при всеки рисков срок.

България вече разполага с пълната палитра инструменти – EU Blue Card за високи заплати, административно „леко“ общо разрешение, трансферна ICT Card, разширена рамка за сезонна заетост и току-що приетата дигитална номадска виза. Всеки режим носи специфични възможности, но и конкретни задължения. С правилна правна стратегия можете да се възползвате от всички предимства, без да рискувате санкции или загуба на време. Свържете се с нас – ще превърнем сложните регулации във ваше конкурентно предимство.