--- title: "Дължите ли пари след отказана онлайн поръчка?" description: "Получихте фактура за отказана онлайн поръчка? Научете кога наистина дължите пари по Закона за защита на потребителите и как да реагирате на измама." url: "https://www.da-law.eu/blog/dlzhite-li-pari-sled-otkazana-onlayn-porchka" lang: bg author: "Десислава Арсенова" published: 2026-07-26 updated: 2026-07-29 category: "Гражданско право" --- # Дължите ли пари след отказана онлайн поръчка? Автор: Десислава Арсенова · Публикувано: 26 юли 2026 г. · Актуализирано: 29 юли 2026 г. *Получихте фактура за отказана онлайн поръчка? Научете кога наистина дължите пари по Закона за защита на потребителите и как да реагирате на измама.* ## Накратко - Ако не сте поръчвали стоката, не дължите нищо: законът забранява непоисканите доставки срещу заплащане, а мълчанието не е съгласие. - Онлайн поръчката обвързва потребителя само ако бутонът ясно указва „поръчка със задължение за плащане“. - При валиден договор от разстояние имате 14 дни да се откажете без причина; ако търговецът не Ви е информирал, срокът е 1 година и 14 дни. - Търговецът трябва да докаже поръчката; при съмнение поискайте доказателства и подайте сигнал до КЗП. Ако сте отказали пратка или изобщо не сте я поръчвали, обикновено не дължите нищо. Законът поставя тежестта върху търговеца да докаже, че поръчката е валидна и че Ви е информирал коректно. През последните месеци зачестяват случаите, при които потребители получават фактури, имейли или писма с искане за плащане, след като са отказали пратка от онлайн поръчка, или дори не са поръчвали нищо. Отговорът на въпроса дали наистина дължите пари се съдържа основно в [Закона за защита на потребителите](https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135513678) (ЗЗП), който урежда правата Ви при договори от разстояние и изрично забранява редица подвеждащи търговски практики, включително изпращането на фактури за стоки, които никога не сте поръчвали. ## Кога изобщо е сключен договор с онлайн търговец Не всяка „поръчка“, кликната на даден сайт, поражда задължение за плащане. Договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител изцяло чрез средства за комуникация от разстояние, например уебсайт, без едновременното физическо присъствие на страните. Законът поставя строги изисквания към самия процес на поръчване. Когато поръчката се прави онлайн и е свързана със задължение за плащане, бутонът, чрез който я потвърждавате, трябва да съдържа ясния текст „поръчка със задължение за плащане“ или друга недвусмислена формулировка със същия смисъл. Ако търговецът не спази това изискване, законът е категоричен, потребителят не е обвързан от договора или поръчката. С други думи, ако сте кликнали бутон, който не е обозначен по този начин, е възможно изобщо да не се е стигнало до валидно сключен договор, независимо какво твърди по-късно търговецът. ## 14-дневното право на отказ Дори когато договорът е валидно сключен, потребителят има право да се откаже от него, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на стоката. Ако търговецът изобщо не Ви е информирал за това право, срокът се удължава до 1 година и 14 дни. За да упражните правото на отказ, трябва да уведомите търговеца недвусмислено, чрез стандартния формуляр или с друго ясно изявление. Важно е да знаете, че тежестта да докаже упражняването на отказа е върху потребителя. Затова, ако решите да не приемете пратка или искате да върнете стока, по-сигурно е да изпратите изрично писмено уведомление до търговеца (по имейл, с обратна разписка или през профила си в сайта), вместо да разчитате единствено на отказа при доставчика. ## Отказ на пратката на вратата, достатъчно ли е Много от сигналите, свързани с фалшиви искания за плащане, тръгват именно от ситуация, в която потребителят просто не е приел пратка, изпратена с наложен платеж. Само по себе си отказването на доставка не е автоматично формално упражняване на правото на отказ по закон. То обаче има съществено правно значение: стоката никога не е преминала във владение на потребителя, договорът за продажба не е изпълнен и не е налице предаване, което да поражда допълнителни задължения. Освен това, ако търговецът не Ви е предоставил информация за допълнителните разходи (доставка, връщане и други такси), Вие не дължите тези разходи. Законът прехвърля тежестта на неизпълнението върху търговеца, а не върху потребителя. На практика, при коректно проведена поръчка, отказана още при доставката, обичайно не възниква никакво парично задължение към търговеца отвъд евентуалните преки разходи, изрично и предварително оповестени. ## Никога не сте поръчвали стоката или непоискана доставка Има и случаи, в които потребителят изобщо не е правил поръчка, данните му са били използвани без негово знание, за да се генерира фиктивна поръчка, а впоследствие се изпраща искане за плащане. За тази хипотеза законът е категоричен: забранена е доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. Когато такава непоискана доставка все пак бъде извършена, потребителят не е длъжен да върне стоката и не дължи заплащане на този, който я е изпратил. Мълчанието или липсата на реакция от страна на потребителя изрично не се смята за съгласие. С други думи, ако не сте направили поръчката, самият факт, че на прага Ви се е появила пратка или в пощата Ви фактура, не поражда никакво задължение, независимо колко настоятелно е искането за плащане. Тази закрила важи с еднаква сила и когато доставчикът твърди, че поръчката е направена „от Ваше име“ чрез уебсайт, до който твърдите, че никога не сте имали достъп. В подобни случаи е добре да поискате от търговеца конкретни доказателства – IP адрес, час на поръчката, начин на плащане. Именно той носи отговорността да установи, че поръчката действително изхожда от Вас, а не Вие да доказвате отрицателния факт, че не сте я направили. ## Фактура за поръчка, която не сте правили, е забранена практика Законът върви и една крачка по-нататък. Сред изрично изброените нелоялни търговски практики е добавянето към рекламен материал на фактура или друг подобен документ, изискващ плащане, който създава у потребителя впечатление, че вече е поръчал стоката или услугата, когато това не е вярно. Именно това е схемата зад голяма част от актуалните сигнали: потребителят получава документ, който изглежда като официално искане за дълг, макар такъв никога да не е възниквал. Подобна практика е забранена по закон и подлежи на административна санкция за търговеца, който я прилага. ## Какво да направите, ако получите искане за плащане Ако получите фактура, имейл или писмо с искане за плащане за поръчка, която сте отказали или не помните да сте направили, е добре да предприемете следното: - Не плащайте веднага само защото документът изглежда официален или заплашителен, наличието на фактура не означава автоматично, че задължението съществува. - Поискайте писмено доказателство за самата поръчка – кога, как и с кой бутон е направена. Задължен е търговецът да покаже, че е изпълнил задълженията си за информиране, а не Вие да доказвате обратното. - Проверете дали изобщо разполагате с потвърждение за поръчка от Ваша страна – имейл, SMS или запис в профил в сайта на търговеца. - Запазете цялата кореспонденция, известието за доставка и данните за отказаната пратка, те са Ви нужни, ако спорът стигне до жалба или до съд. - Подайте жалба или сигнал до [Комисията за защита на потребителите](https://kzp.bg/bg/kak-se-podava-zhalba-signal), която може да провери търговеца и да наложи административни санкции. - Ако подозирате, че личните Ви данни са били използвани без съгласие за създаване на фиктивна поръчка, имате право на отделна жалба до Комисията за защита на личните данни. - Ако сте направили поръчката добросъвестно и все още сте в 14-дневния срок, изпратете писмено уведомление за отказ до търговеца, вместо просто да игнорирате искането. ## Дори при реален дълг претенциите се погасяват Ако все пак е бил сключен валиден договор и наистина съществува неплатена сума, например реално дължими преки разходи по доставка, за които сте били коректно информирани предварително, тя не остава дължима безсрочно. Общите вземания между търговец и потребител се погасяват с петгодишна давност по [Закона за задълженията и договорите](https://lex.bg/laws/ldoc/2121934337), а вземанията за периодични плащания, с тригодишна. Важно е да се знае, че давността може да бъде прекъсвана, например с признание на дълга от длъжника или със съдебен иск, така че срокът не тече винаги необезпокоявано – повече за практическите аспекти на [събирането на вземания от неплатени фактури](https://www.da-law.eu/blog/sbirane-na-vzemaniya-ot-neplateni-fakturi) можете да прочетете в нашия блог. Изтеклата давност сама по себе си не заличава дълга, но Ви дава право да откажете плащане, ако насрещната страна не е предприела навременни действия за събирането му. Именно затова е важно да пазите доказателства за датите – на поръчката, на отказа на пратката и на всяка последваща кореспонденция. ## Как да се предпазите занапред Голяма част от актуалните измамни схеми разчитат на бързина и уплаха, а не на реално правно основание. Няколко практически навика намаляват риска да се озовете в подобна ситуация: - Пазарувайте предимно от търговци, които предлагат ясно обявена услуга „преглед и тест“ при доставка с наложен платеж – това е знак за коректно поведение и улеснява последващо оспорване. - Преди поръчка проверявайте самоличността на търговеца, фирма, адрес на управление и данни за контакт, които законът изисква да бъдат посочени още преди сключването на договора. - Правете екранна снимка или запазвайте потвърждението на поръчката веднага след като я направите, включително точния текст върху бутона, с който сте я потвърдили. - Не предоставяйте повече лични данни (ЕГН, номер на лична карта, копия на документи), отколкото е необходимо за самата доставка – по-голям обем данни означава по-голям риск при евентуален пробив или злоупотреба. - Следете известията от куриерската фирма внимателно и не подписвайте разписки за пратки, които не сте поръчвали, дори ако носят Вашето име. ## Ако исканията прерастват в заплахи Когато настояването за плащане на несъществуващ дълг е съпроводено с натиск, заплахи или твърдения за „колекторски“ действия, реакция и правни последици извън рамките на обикновена търговска кореспонденция, случаят вече може да излиза извън потребителското право. В такива ситуации е препоръчително да не влизате сами в преговори с изпращача, а да потърсите правна помощ, за да прецените основателността на претенцията и да отговорите официално от името на адвокат, включително при необходимост от [уреждане на спор или защита срещу неоснователно събиране на вземания](https://www.da-law.eu/uslugi/urezhdane-na-sporove-i-sbirane-na-vzemaniya). Ясният писмен отговор, позоваващ се на конкретните разпоредби на закона, обикновено е достатъчен, за да прекрати опитите за неоснователно събиране на суми, които не се дължат. Важно е да се прави разлика между легитимна фирма за събиране на вземания, която действа по силата на реален и доказуем дълг, и подателя на масова, автоматизирана фактура без никакво правно основание зад нея. Първата обичайно разполага с документация за възникването на задължението и е готова да я предостави при поискване; вторият разчита именно на това, че получателят няма да провери основанието и ще плати от притеснение. Затова най-сигурната стъпка при съмнение остава да не предприемате плащане, преди да сте получили и прегледали конкретните доказателства за поръчката, за която се претендира. ## Правна основа - [Закон за защита на потребителите (договори от разстояние, право на отказ, нелоялни търговски практики)](https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135513678) - [Закон за задълженията и договорите (погасителна давност)](https://lex.bg/laws/ldoc/2121934337) ## Често задавани въпроси ### Дължа ли пари, ако съм отказал пратката при доставката? Обикновено не. Отказът на пратката не е сам по себе си формално упражняване на правото на отказ, но стоката не е предадена и договорът не е изпълнен. Ако търговецът не Ви е информирал предварително за разходите по доставка и връщане, не дължите и тях. ### Какво да направя, ако получа фактура за поръчка, която не съм правил? Не плащайте веднага. Поискайте писмено доказателство за поръчката: кога, как и с кой бутон е направена. Запазете кореспонденцията и подайте сигнал до Комисията за защита на потребителите; ако данните Ви са използвани без съгласие, и до Комисията за защита на личните данни. ### Колко време имам да се откажа от онлайн покупка? 14 дни от получаването на стоката, без да посочвате причина и без неустойка. Ако търговецът не Ви е информирал за това право, срокът се удължава до 1 година и 14 дни. Изпратете писмено уведомление, защото тежестта да докажете отказа е Ваша. ### Може ли такъв дълг да се търси безсрочно? Не. Вземанията се погасяват с 5-годишна давност, а периодичните плащания с 3-годишна. Давността може да бъде прекъсната с иск или признание на дълга, затова пазете доказателства за датите. --- *Информацията, предоставена на тази уебстраница, не представлява правна консултация и не поражда адвокат-клиентска връзка. Всеки казус има своите специфики и изисква индивидуален подход. За професионално становище и персонална стратегия, моля, свържете се с нас.* Източник: https://www.da-law.eu/blog/dlzhite-li-pari-sled-otkazana-onlayn-porchka