Безплатна правна помощ и консултация в България

Всеки гражданин има право да защитава своите интереси и достойнство пред закона. Но какво се случва, когато човек няма средства за адвокат?
Българското законодателство признава, че достъпът до правосъдие е основно право, което не може да зависи от финансовото състояние на човека.
За да се гарантира това право, държавата е създала система за безплатна правна помощ и е уредила възможността адвокатите да предоставят безплатна адвокатска защита и съдействие на хора, които нямат възможност да си позволят правна услуга.

Основните нормативни актове, които уреждат тази материя, са:

• Закон за правната помощ (обн. ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. и доп.)
• Закон за адвокатурата (обн. ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. и доп.), по-специално чл. 38.

Тези закони осигуряват равен достъп до съдебна защита и гарантират, че социално слаби и уязвими граждани няма да бъдат лишени от правосъдие.

Какво представлява безплатната правна помощ

Според чл. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП):

„Правната помощ е дейност в обществен интерес, организирана от държавата, чрез която се осигурява достъп до правосъдие на лицата, които не могат да заплатят адвокатска защита от свои средства.“

Тази кратка дефиниция обобщава целта на закона – да осигури защита за всеки, който не може да си позволи адвокат, независимо от причините. Системата е създадена така, че да бъде прозрачна, достъпна и основана на обективни критерии.

Според чл. 3 от ЗПП, държавата гарантира правната помощ чрез финансиране от бюджета и чрез Националното бюро за правна помощ. Законът изисква тя да се предоставя само от квалифицирани адвокати, вписани в специален регистър.

Основни цели на правната помощ:

1. Да гарантира, че никой гражданин няма да бъде лишен от възможността да потърси защита на правата си.
2. Да осигури равен достъп до съдебна система независимо от доходите.
3. Да защити обществения интерес чрез осигуряване на справедлив процес.
4. Да повиши правната култура на гражданите чрез консултации и разяснения.

Органи, които администрират системата

Съгласно чл. 5 от ЗПП:

„Правната помощ се организира и осъществява от Националното бюро за правна помощ (НБПП).“

Това бюро е държавен орган със собствен бюджет, подчинен на министъра на правосъдието. То координира работата с адвокатските колегии в страната, които съставят списъци на адвокатите, желаещи да предоставят правна помощ.

Съдиите, прокурорите и разследващите органи могат да предложат предоставяне на правна помощ в конкретни случаи, когато лицето няма средства, но делото изисква защита.

Видове безплатна правна помощ

Законът ясно определя какви услуги включва системата.
Според чл. 21 от Закона за правната помощ, тя обхваща четири основни форми:

1. Консултация за изясняване на правата и задълженията – това може да бъде устен или писмен съвет от адвокат, който помага на гражданина да разбере какви права има, как да подаде жалба, заявление или молба.
2. Подготовка на документи за завеждане на дело – адвокатът може да подготви всички необходими книжа за завеждане на иск или жалба.
3. Процесуално представителство – адвокат защитава лицето пред съд, прокуратура, полиция или друг държавен орган.
4. Други форми, когато това е предвидено от специален закон.

Тези форми могат да се предоставят както по граждански, така и по наказателни и административни дела.

Пример:
Ако човек е обвиняем по наказателно дело и няма средства да заплати адвокат, съдът може да назначи служебен защитник. Ако става дума за дело за родителски права, издръжка или домашно насилие, лицето също може да поиска безплатна правна помощ при определени условия.

Кой има право на безплатна правна помощ

Правото на такава помощ не е автоматично. Законът поставя ясни критерии за това кои лица могат да кандидатстват.

Според чл. 22 от Закона за правната помощ:
„Правна помощ се предоставя на лица, които нямат средства да заплатят адвокат и това е пречка да защитят правата си пред съд или друг орган.“

Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗПП, при определяне дали дадено лице има право на безплатна помощ се вземат предвид:
„доходите на лицето, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта и други обстоятелства.“

С други думи, решението е индивидуално. Държавата преценява дали човекът наистина е в затруднение, а не просто желае да не плаща адвокат.

Основни категории лица, които могат да кандидатстват:

• Лица с ниски доходи или без доход;
• Хора, получаващи социални помощи или социални услуги;
• Пострадали от престъпления;
• Лица с увреждания;
• Самотни родители и възрастни без близки;
• Лица, лишени от свобода или задържани под стража.

Чл. 23, ал. 3 от ЗПП изрично предвижда:

„В наказателни производства правна помощ се предоставя, когато участието на защитник е задължително по закон или когато съдът намери, че това е необходимо за защита на правата на обвиняемия.“

Това означава, че дори и без заявление от лицето, съдът може да прецени, че защитата е необходима и да назначи адвокат.

Как се кандидатства за безплатна правна помощ

Процедурата не е сложна, но изисква предоставяне на точна информация и документи.

Според чл. 24 от ЗПП:

„Правната помощ се предоставя по писмено заявление на лицето или по предложение на съда, прокурора или разследващия орган, когато това е необходимо.“

Заявлението се подава:

• в съда, пред който се води делото;
• до Националното бюро за правна помощ (НБПП);
• или чрез дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене.

Необходими документи:

1. Заявление по образец;
2. Удостоверение за доходи (от работодател или от НАП);
3. Документ, доказващ социален статус (например удостоверение за получавани помощи);
4. Удостоверение за семейно положение;
5. При нужда – медицински документи или решение на ТЕЛК.

След като заявлението е подадено, компетентният орган извършва проверка и взема решение. Ако лицето отговаря на условията, се назначава адвокат от списъка на НБПП.

В определени случаи, например при спешност, съдът може да назначи адвокат предварително, а проверката да се извърши след това.

Националното бюро за правна помощ

Националното бюро за правна помощ е централният орган, който координира системата.
Съгласно чл. 6 от ЗПП, неговите основни функции са:

1. Да организира предоставянето на правна помощ;
2. Да поддържа регистър на адвокатите, предоставящи правна помощ;
3. Да изплаща възнагражденията на адвокатите;
4. Да осъществява контрол върху качеството на правната помощ.

Бюрото работи в тясно сътрудничество с адвокатските съвети в страната, които предлагат конкретни адвокати по делата.

Безплатна адвокатска помощ по Закона за адвокатурата

Освен държавната система, Законът за адвокатурата предоставя възможност адвокатите по собствена преценка да оказват безплатна помощ. Това е уредено в чл. 38 от Закона за адвокатурата:

„Адвокатът може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица, както и на роднини, близки или други адвокати.“

Това означава, че адвокатът може доброволно да приеме клиент без заплащане, ако прецени, че лицето е в тежко финансово положение или има лични причини да помогне.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА:

„Когато в полза на лицето, на което е оказана безплатна помощ, бъде присъдена сума за разноски по делото, адвокатът има право на възнаграждение до размера на присъдените разноски.“

С други думи, ако делото се спечели, съдът може да осъди противната страна да заплати разноските, и адвокатът може да получи хонорар от тях – без клиентът да плаща нищо.

Тази норма позволява на адвокатите да проявяват социална отговорност, без да бъдат поставени в неравностойно положение.

Какви са разликите между държавната и доброволната помощ

Много хора питат каква е разликата между системата на държавната правна помощ и безплатната помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

• Държавната правна помощ се финансира от бюджета. Тя се предоставя след проверка и решение на компетентен орган. Назначава се адвокат от регистъра на НБПП.
• Безплатната помощ по чл. 38 ЗА е доброволен акт на адвоката – не се изисква одобрение от държавен орган, а се основава на човешка и професионална преценка.

И в двата случая целта е една и съща – достъп до правосъдие за всеки гражданин.

Практически примери

1. Майка, която не получава издръжка:
   Тя може да подаде заявление за правна помощ, тъй като има право да защитава интересите на своето дете, но не разполага с пари за адвокат. При одобрение ще ѝ бъде назначен адвокат, който да я представлява в съда.
2. Пострадал от престъпление:
   Лице, което е жертва на насилие или измама, може да получи адвокат, който да подаде жалба и да представлява пострадалия в наказателното производство.
3. Безработен гражданин:
   Ако човек е без доходи и срещу него има дело – например за дълг, – той може да поиска безплатна защита по гражданско дело.

Често задавани въпроси – в практичен контекст

Много граждани питат:
Мога ли да получа безплатен адвокат, ако делото е за имот или наследство?
Отговорът е: да, възможно е, ако докажете, че нямате средства за заплащане на адвокат. Съдът ще прецени дали случаят изисква защита и дали сте материално затруднени.

А какво, ако делото е административно – например срещу държавна институция?
Да, и в такива случаи се предоставя правна помощ – за жалби срещу актове на администрацията, глоби или решения на държавни органи.

Мога ли да избера конкретен адвокат?
Обичайно адвокатът се определя от Националното бюро за правна помощ, но ако имате доверие на конкретен адвокат, може да поискате той да бъде назначен, като подадете мотивирано искане.

Колко време отнема разглеждането на заявлението?
Срокът не е фиксиран, но в практиката се движи между няколко дни и две-три седмици. При спешност (например задържане под стража) адвокат се назначава незабавно.

Значението на безплатната правна помощ

Безплатната правна помощ не е подаяние, а гарантирано право.
Тя е част от принципа за равен достъп до правосъдие, утвърден в Конституцията на Република България и в международните актове, които страната е ратифицирала.

Държавата има задължение да осигури защита на своите граждани, когато те са в неравностойно положение.
Адвокатурата, от своя страна, е призвана да отстоява правата и законните интереси на гражданите с професионализъм и етика.

Както е посочено в чл. 1, ал. 2 от Закона за адвокатурата:
„Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се професия, която подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.“

Какво да направите, ако имате нужда от помощ

Ако сте в ситуация, в която не можете да си позволите адвокат, направете следните стъпки:

1. Обърнете се към дирекция „Социално подпомагане“ или Националното бюро за правна помощ.
2. Попитайте дали вашият случай попада в обхвата на Закона за правната помощ.
3. Подгответе нужните документи – лична карта, доказателства за доходи, социален статус и т.н.
4. Подайте заявление по образец.
5. Изчакайте решението – при положителен резултат ще получите адвокат, който ще ви представлява без заплащане.

Безплатната правна помощ е израз на социалната отговорност на държавата и на самата адвокатска професия.
Тя съчетава две форми на достъп до правосъдие:

1. Държавна правна помощ, предоставяна и финансирана от Националното бюро за правна помощ съгласно Закона за правната помощ;
2. Доброволна безплатна помощ, предоставяна от адвокати по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

И двете системи имат една обща цел – да гарантират, че никой в България няма да бъде лишен от правна защита само защото няма пари.

Ако се намирате в трудна ситуация и имате нужда от правен съвет или представителство, потърсете информация и съдействие.
Можете да се обърнете към съответния съд, дирекция „Социално подпомагане“ или Националното бюро за правна помощ.
Много адвокати също оказват безвъзмездно съдействие на хора в нужда, когато това е морално и професионално оправдано.

Правото на защита е право на всеки човек – независимо от доходите, статуса или положението му.
Българските закони гарантират това право, а системата на безплатната правна помощ е реалният инструмент, чрез който то се прилага.